Революционна система дава тласък на електронните разплащания в България

 

Проф. Георги Димитров, член на Борда на директорите на Евротръст Технолъджис:

На SECURITY OF DIGITAL PAYMENTS научете как да се извърши дигитален онбординг на клиенти, който да е съобразен със закона

Г-н Димитров, защо дигиталните услуги в България са на толкова ниско ниво? Дайте примери с други държави в ЕС?

Според анализ от доклада на Европейската комисия за дигитализацията на икономиката и обществото (DESI) за 2018 г. основното предизвикателство пред България е свързано с много ниското ниво на използване на цифровите технологии в стопанската дейност и сред населението, включително и сред младежите. Този факт, както и недостигът на ИТ специалисти и недостатъчните инвестиции в цифровата инфраструктура са сред причините за забавянето на цифровизацията в България и в частния, и в обществения сектор. 

Общото равнище на уменията в областта на цифровите технологии е сред най-ниските в ЕС. Под 1/3 от българите имат такива умения, като броят им расте незначително. Освен това хората, които използват интернет, са едва 62% от всички на възраст 16-74 години.

В България се залага предимно на телефонни и видеоразговори: 85% от българите през последните няколко месеца са ползвали интернет за тези цели. Българите използват най-много социалните мрежи, но избягват електронната търговия. През 2017 г. делът на интернет потребителите, които са поръчали стоки и услуги по интернет е бил 27% при среден дял за съюза 68%. Онлайн банкирането също е услуга, която се ползва от много малка част от населението - 9% от всички потребители в интернет (което съответства на 5% от всички лица). Потребителите на облачни услуги са 5,5%. 

Бавно се осъществява и възприемането на цифровите технологии от бизнеса. По показателя за внедряването на цифровите технологии в индустрията страната ни е на 26-о място, като не е отбелязала голям напредък от миналата година. Инвестициите в цифровизацията на икономиката все още са ограничени. През 2017 г. броят на цифровизираните предприятия е бил сред най-ниските в ЕС - 12%

 

Възможно ли е дигиталните плащания и свързаната с тяхната сигурност идентификация да са бързи и лесни, но и еднакво сигурни?

Разбира се. Развитието на технологиите и конкуренцията раждат все по-удобни и сигурни решения за идентификация и дигитални плащания, които да са бързи и удобни за потребителя, но и на достатъчно високо ниво на сигурност. На практика липсата на адекватен механизъм за бърза, но и законосъобразна идентификация беше една от пречките да се даде тласък на използването на модерни методи за дигитални плащания, включително електронни и мобилни портмонета, системи за мобилно банкиране и т.н.      

 

Увеличават ли се хакерските атаки в Европа и свързаните с тях дела. За злоупотреби в какъв мащаб става дума в европейски мащаб, в България, води ли се статистика?

От 1 януари 2005 г. до 18 април 2018 г. има регистрирани почти 9000 случая на кражба и злоупотреба с данни. Няма съмнение, че ситуацията с киберпрестъпността е повече от сериозна. За щастие, оценявайки рисковете от киберсигурността за бизнеса си, правите промени в цялата компания и подобрявате цялостното поведение по отношение на сигурността. По този начин е възможно да защитите бизнеса си от повечето злоупотреби с данни.

Средните разходи за киберпрестъпления се увеличават драстично и това може да бъде пагубно за фирми, които не са направили киберсигурността част от редовния си бюджет. С появата на нови заплахи всеки ден рисковете от незащитени файлове са по-опасни от всякога, особено за фирмите. За съжаление разкриването на хакерските атаки много често остава без разкриване на извършителите. Поради тази причина на ниво ЕС беше приета специална директива за защитата на информационните системи, която в България беше транспонирана в специален Закон за киберсигурността. Създаването на адекватен национален и паневропейски модел за сигнализиране за пробиви в сигурността на мрежите, техният анализ и мерките, които се предприемат за превенция и разкриване на такива атаки днес са държавна политика.   

 

Кой е най-новият проект, по който работите?

В момента работя по развитието на изключително модерна и сигурна система за електронна идентификация за нуждите на финансовия сектор и държавата.

Убеден съм, че тя ще даде тласък на развитието на дигиталните услуги и плащанията, свързани с тях. Уникално е, че системата се ползва от мобилно устройство, без каквито и да е знания и умения от крайните потребители, което я прави изключително достъпна.

Тя позволява цялостна дигитална трансформация на бизнесите и възможност за отдалечено електронно подписване с квалифициран електронен подпис, удостоверяване на време на настъпване на събития в електронната мрежа, връчване на съобщения с препоръчана електронна поща и други - всички с един клик или едно показване на лице през мобилния телефон. Системата е разработена от българската компания Евротръст Технолъджис и вече беше не само припозната като шампион в дигиталната трансформация от Европейската комисия, но включена като пример за революционно решение в сферата на дигитализацията в доклада за развитието на инвестициите на Световния форум в Давос. Системата вече е внедрена от почти всички банки в България, но и много PSD2 доставчици, големите телеком компании и много други. Вече се внедрява в Австрия и Унгария, а скоро и в много други държави в Европа. На предстоящата конференция в Интер Експо Център на 6 март SECURITY OF DIGITAL PAYMENTS ще представя как електронната идентификация дава тласък на електронните разплащания и как може да се извърши дигитален онбординг на клиенти, който да е съобразен със закона.